Биография на проф. Икуо Хираяма

От тогава той непрекъснато рисува картини, свързани с Будизма.

Прави изложби в Атина, Пекин и други китайски градове.

Той става декан на Факултета по изкуство в Токийски национален университет за изящни изкуства и музика.

Популяризирана е идеята му за "Червения кръст за културно наследство", която е посветена на опазване на културното наследство и световния мир с международно сътрудничество, и за която получава подкрепата на правителството на Япония.

Избран е за първия японски посланник на добра воля към ЮНЕСКО.

Избран е за шести президент на Токийски национален университет за изящтни изкуства и музика (до 1995 година)

Негова изложба се състои в Париж, Вашингтон, Пекин и Токио.

Учредена е Японска комисия за сътрудничество и реставрация на градските стени в Нанжинг (Nanjing). Той е председател на комисията.

Избран е като Експерт и Специален съветник към Генералния секретар на ЮНЕСКО по въпросите на Световното културно наследство.

Построява начални училища в отдалечените райони на Китай.

Посещава Корея за първи път за изследвания на гробниците в Кoгурио (Koguryo).

Открива музея “Музей на Икуо Хираяма за изкуства” в Сетода-Чо, Хирошима.

В Токио се организира изложбата “Посланието на Икуо Хираяма” за запазване на статуите на Будите в Бамиан (Bamian), Афганистан.

Приключва в залата Хуанзуанг (Xuanzhuang) в храма Якуши-жи (Yakushi-ji) в Нара огромните фрески, изобразяващи пътуванията на монаха Хуанзуанг и Западен Китай по време на Великата династия Танг и ги посвещава на храма.

Работата му отнема 30 години.

Основава Японка комисия за опазване на разпръснатото културно наследство по света, за да опази културното наследство на Афганистан.

Преизбран е за Президент на Токийски национален университет за изящтни изкуства и музика (до 2006).

Посущава Кабул и Бамиан, за да подкрепи културното наследство и за да изследва останките от разрушените статуи на Големия Буда.

Изнася възспоменателна реч на Симпозиума на ЮНЕСКО “По пътя на коприната” – 2002 година в Хиан (Xian), Китай.

Построява и създава Център “Каравансарай на културата” в Ташкент, Узбекистан и го подарява на държавата.

Посещава Северна Корея за включването на Комплекса от гробници в Когурио в листа на ЮНЕСКО за културно наследство.

Посещава България с изложбата “Икуо Хираяма: Културен обмен между Изтока и Запада.

След това осигурява финансиране чрез ЮНЕСКО за възстановяване на къщи в стария Пловдив, както и зали за български експозиции в Токийски национален университет за изящни изкуства и музика по време на ЕКСПО-2005 в Япония.

Помага за създаването на ежегоден симпозиум в Нара, на който да присъстват висши духовни представители от различни духовни общности от различни страни и Япония.

Създава и открива музея “Музей Икуо Хираяма „По Пътя на коприната” ” в град Xокуто (Hokuto), префектура Яманаши.

Става Президент на Фондацията за културно наследство и изследване на изкуството, която наследява създадените от него Фондация за културно наследство и Изследователски институт „По Пътя на коприната”.

Изложбата “Картини на Икуо Хираяма” се състоява в Националния музей за изкуство в Пекин, Китай в чест на 30-тата годишнина от Японо-китайския договор за приятелство.

След Пекин изложбата посещава Париж, за да отбележи 150-тата годишнина от установяване на японо-френските дипломатически отношения.

Става почетен Президент на Център “Икуо Хираяма”, учреден в София, България за разпространяване на неговата Мисия за опазване на културното наследство и мира на Балканите.

С негова подкрепа се създават Училища за изкуства и културен диалог между Изтока и Запада в България. Първото е открито на 15 октомври към 138 СОУ “Проф. Васил Златарски” и се базира на неговия Клуб на японските приятели.

В Токио умира Икуо Хираяма.